Кандидатстудентски справочник
УСЛОВИЯ
ЗА ПРИЕМАНЕ НА СТУДЕНТИ
В НАЦИОНАЛНА МУЗИКАЛНА АКАДЕМИЯ
“Проф. ПАНЧО ВЛАДИГЕРОВ”
________________________________________
1. За следване в Националната музикална академия (НМА) могат да кандидатстват чрез конкурс български граждани и граждани на Европейския съюз и Европейското икономическо пространство.
2. Местата, за които се приемат студенти, са по държавна поръчка и платено обучение.
3. В НМА студентите могат да изучават две специалности (в един или в два факултета), като заплащат една и половина такса за обучение.
4. Кандидат-студентите подават документи за участие в конкурса в НМА – плик-молба по образец.
5. Документите за кандидатстване и условията за приемане на студентите са съобразени с Наредба на МОМН за държавните изисквания за приемане на студенти във висшите училища на Република България.
6. Гражданите от страните на Европейския съюз и Европейското икономическо пространство кандидатстват при условията за приемане на български студенти. След успешно издържан приемен изпит те придобиват същите права като българските студенти.
7. Необходими документи за кандидатстване на граждани на Европейския съюз:
а) плик-молба и заявление, съдържащо кратки биографични данни и желана специалност;
б) копие от документа за завършено средно образование и от приложението с оценките, в което е задължително да е вписана оценка по музикална дисциплина;
в) документ, издаден от компетентен орган, с който се удостоверява правото на кандидата да продължи обучението си във висшите училища на страната, в която е придобито средното образование;
г) удостоверение за признато средно образование, придобито в чужда държава, издадено от Регионалния инспекторат по образованието - София (Съгласно ЗВО чл.10, ал.2, т.4 и Наредбата за признаване на завършени етапи на училищно обучение или степени на образование и професионална квалификация по документи, издадени от училища на чужди държави.);
д) документ за владеене на български език, издаден от висше училище на Република България;
е) медицинско свидетелство, издадено в едномесечен срок преди датата на кандидатстване;
ж) копие от документа за гражданство;
з) две снимки.
Документите по точка б), в) и е) трябва да бъдат легализирани, преведени и заверени в съответствие с разпоредбите на международните договори на Република България с държавата, в която са издадени, а при отсъствие на такива – по общия ред за легализациите, преводите и заверките на документи. Копията на документите трябва да притежават оригинален апостил или оригинална консулска заверка, преводът на документите трябва да бъде заверен в Министерството на външните работи на Република България.
Кандидат-студентите, които са преминали езикова и специализирана подготовка в подготвителен курс към Национална музикална академия, трябва да положат писмен и устен изпит по БЪЛГАРСКИ ЕЗИК през месец юни. До конкурсни изпити се допускат само тези, които са издържали успешно изпитите по БЪЛГАРСКИ ЕЗИК.
СЪСТЕЗАТЕЛНИ ИЗПИТИ,
ОРГАНИЗАЦИЯ И ПРОВЕЖДАНЕ
1. Кандидат-студентските документи се приемат в периода от 20 юни до 14 часа на 29 юни 2012 г.
2. Кандидат-студентските изпити се провеждат от 02 юли до 06 юли 2012 г. включително.
3. Кандидат-студентите се явяват на изпитите по ред, определен чрез жребий един ден преди началото на сесията.
4. При провеждане на изпитите:
а) Кандидат-студентите за специалностите “Инструментално изкуство – вид инструмент” и за специалността ”Поп и джаз инструментално изкуство”, които се явяват с изпълнение на музикални инструменти, ако получат на изпита по специалността оценка, по-ниска от добър (4.00), не се допускат до участие в следващия конкурсен изпит. Оценяването на изпита по елементарна теория на музиката става с “да” или “не”. Балът на кандидат-студентите, получили оценка “не”, се намалява с една единица.
б) Кандидат-студентите за Вокалния факултет:
– За специалността ”Класическо пеене” на I етап се оценяват с “да” или “не”. Кандидатите, получили оценка “не” на I етап или оценка, по-ниска от добър (4.00) на II етап не се допускат до участие в следващите конкурсни изпити. Изпитът по солфеж и елементарна теория на музиката се оценява с “да” и “не”. Балът на кандидат-студентите, получили оценка “не” на този изпит се намалява с една единица.
– За специалността “Музикално-сценична режисура” кандидат-студентите, получили оценка, по-ниска от добър (4.00) на I и II етап, не се допускат до участие в следващия конкурсен изпит. Изпитът по музикален анализ се оценява с „да” или „не”. Балът на кандидат-студентите, получили оценка „не” на изпита по музикален анализ се намалява с една единица.
– За специалността “Балетно изкуство – Балетна педагогика” кандидат-студентите, получили оценка, по-ниска от добър (4.00) на I етап – писмен изпит, отпадат от участие в следващите конкурсни изпити. Вторият етап съдържа устен и практически изпит, които се оценяват поотделно.
в) Кандидат-студентите за Теоретико-композиторски и диригентски факултет, получили оценка, по-ниска от среден (3.00) на един от изпитите (солфеж – обща оценка; теория на музикалните елементи), не се допускат до следващия изпит. Получилите оценка, по-ниска от среден (3.00) по пиано, не участват в класирането.
г) Кандидат-студентите за специалността “Поп и джаз пеене”, получили по пеене оценка, по-ниска от добър (4.00) на I или II етап, както и по актьорско майсторство, не се допускат до участие в следващите конкурсни изпити. Оценяването на изпита по солфеж и елементарна теория на музиката е с “да” или “не”. Балът на кандидат-студентите, получили оценка “не”, се намалява с една единица.
ОБРАЗУВАНЕ НА БАЛА
И КЛАСИРАНЕ НА КАНДИДАТ-СТУДЕНТИТЕ
Образуването на бала и класирането на кандидат-студентите се извършва както следва:
1. За Инструментален факултет: от утроената оценка по специалността; кандидатите, получили общ бал, по-нисък от 12, не участват в класирането.
2. За Вокален факултет:
а) За специалността ”Класическо пеене” – от сбора на удвоената оценка от изпита по специалния предмет от II етап и оценката по актьорско майсторство от III етап; кандидатите, получили общ бал, по-нисък от 12, не участват в класирането; класирането на кандидатите е по реда на бала, отделно за следните гласове: сопрани, медзосопрани, тенори, баритони, баси;
б) За специалността “Музикално-сценична режисура” – от сбора на удвоената оценка от писмената работа на I етап и оценката от изпита-събеседване от II етап; кандидатите, получили общ бал, по-нисък от 12, не участват в класирането;
в) За специалността “Балетно изкуство – Балетна педагогика” – от сбора на оценката от I етап и оценките от II етап, като тази от практическия изпит се удвоява; кандидатите, получили общ бал, по-нисък от 16, не участват в класирането.
3. За Теоретико-композиторски и диригентски факултет: от сбора на оценките по солфеж (писмен и устен – средно-аритметична оценка), теория на музикалните елементи и пиано; кандидатите, получили общ бал, по-нисък от 12, не участват в класирането.
4. За специалността “Поп и джаз инструментално изкуство” за кандидатите, които се явяват на конкурсен изпит с изпълнение на музикални инструменти – от утроената оценка по специалността; кандидатите, получили бал, по-нисък от 12, не участват в класирането. За кандидатите, които се явяват с поп и джаз пеене – от сбора на оценките по пеене от I и II етап и оценката по актьорско майсторство от II етап; кандидатите, получили общ бал, по-нисък от 12, не участват в класирането. Класирането на всички кандидати за специалността е по реда на бала, отделно за всеки музикален инструмент или пеене.
ЗАПИСВАНЕ НА НОВОПРИЕТИТЕ СТУДЕНТИ
1. Записването на новоприетите студенти се извършва със Заповед на Ректора.
2. Новоприетите студенти се записват на 09 и 10 юли 2012 г.
3. Незаписалите се без уважителни причини в определения срок губят придобитите студентски права.
4. Новоприетите студенти представят при записването си следните документи:
а) документ за платена такса;
б) автобиография;
в) документи за записване на нови студенти (по утвърден образец);
г) шест снимки формат 4/6;
д) лична карта.
ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
1. За проявена недобросъвестност, за неспазване на установения ред при оценяването на писмените работи, при обработката на кандидат-студентските документи, класирането и записването на студентите, членовете на комисиите се наказват съгласно Закона за висшето образование, а лицата от административния персонал – съгласно Кодекса на труда.
2. Кандидат-студентите, представили документи с невярно съдържание, направили опит да дадат невярна информация при попълването на кандидат-студентските си документи или да заблудят приемните комисии и ръководството на НМА, се отстраняват от участие в конкурса и се уведомява прокуратурата за търсене на наказателна отговорност.
3. Молбите и жалбите на всички кандидат-студенти се отправят до Ректора на НМА до 10 юли 2012 г. включително. Ректорът решава окончателно всички кандидат-студентски молби и жалби в съответствие със Закона за висшето образование и условията за приемане на студенти в НМА до 12 юли 2012 г.
ПРОГРАМА
ЗА СЪСТЕЗАТЕЛНИТЕ ИЗПИТИ
В НАЦИОНАЛНА МУЗИКАЛНА АКАДЕМИЯ
________________________________________________
В Национална музикална академия се провеждат състезателни изпити по следните СПЕЦИАЛНОСТИ:
ИНСТРУМЕНТАЛЕН ФАКУЛТЕТ
“Инструментално изкуство – вид инструмент”: пиано, цигулка, класическа китара, виола, виолончело, контрабас, арфа, флейта, обой, кларинет, фагот, валдхорна, тромпет, цугтромбон, туба, ударни инструменти – 4 години, редовно обучение, образователно-квалификационна степен БАКАЛАВЪР
ВОКАЛЕН ФАКУЛТЕТ
“Класическо пеене” – 4 години, редовно обучение, ОКС БАКАЛАВЪР
“Музикално-сценична режисура” – 4 години, редовно обучение, ОКС БАКАЛАВЪР
“Балетно изкуство – Балетна педагогика” – 4 години, задочно обучение, ОКС БАКАЛАВЪР
ТЕОРЕТИКО-КОМПОЗИТОРСКИ И ДИРИГЕНТСКИ ФАКУЛТЕТ
Приемът на студентите в Теоретико-композиторския и диригентски факултет, става в общ теоретичен курс. В края на първата учебна година се полагат профилиращи изпити за следните специалности:
“Композиция” – 5 години, редовно обучение, ОКС МАГИСТЪР
“Дирижиране” (хорово дирижиране; оперно-симфонично дирижиране; дирижиране духов оркестър) – 5 години, редовно обучение, ОКС МАГИСТЪР
“Музикознание” – 5 години, редовно обучение, ОКС МАГИСТЪР
“Тонрежисура” – 4 години, редовно обучение, ОКС БАКАЛАВЪР
Не се изискват профилиращи изпити за специалността “Педагогика на обучението по музика” – 4 години, редовно обучение, ОКС БАКАЛАВЪР
ПОП И ДЖАЗ ИЗКУСТВО
“Поп и джаз инструментално изкуство” – пиано, акордеон, флейта, саксофон, тромпет, цугтромбон, китара, баскитара, контрабас, ударни инструменти – 4 години, редовно обучение, ОКС БАКАЛАВЪР
“Поп и джаз пеене” – 4 години, редовно обучение, ОКС БАКАЛАВЪР
Забележка: НМА предлага обучение за придобиване на ОКС МАГИСТЪР след БАКАЛАВЪР за всички специалности. Условията за приемане на студенти в магистърските програми не се разглеждат в настоящия Справочник.
ИНСТРУМЕНТАЛЕН ФАКУЛТЕТ
І. Изпит по специалността.
ІІ. Устен изпит по елементарна теория на музиката, който включва:
а) Развиване на въпрос, определен чрез жребий по време на изпита по следния конспект:
1. Свойства на тона.
2. Музикална система. Разпределение на тоновия обем на октавови групи.
3. Диатонични и хроматични цели тонове и полутонове. Енхармонизъм.
4. Записване на тоновите трайности.
5. Особено деление на двуделните и триделни нотни стойности (дуоли, триоли, квартоли и др.).
6. Записване височината на тоновете. Нотни ключове.
7. Ритъм, метрум, размер и такт. Видове метруми и размери.
8. Синкоп. Видове синкопи.
9. Лад, тоналност, гама.
10. Разновидности на мажора и минора.
11. Старинни ладове.
12. Интервали.
13. Акорди. Видове тризвучия и четиризвучия и техните обръщения.
14. Темпо. Видове темпа и отклонения.
15. Динамика и динамични знаци.
16. Украшения.
б) Нотиране и четене на виолинов, алтов, теноров и басов ключ.
в) Познаване на интервали (мелодични и хармонични), акорди (видове тризвучия и мажорно малкия септакорд и техните обръщения), разновидности на мажора и минора и старинни ладове, както и тяхното построяване и изпяване по зададен основен тон.
ПРОГРАМА
за изпитите по специалности
ПИАНО
1. Й. С. Бах – Прелюдия и фуга из “Добре темперираното пиано”.
2. Класическа соната.
3. Романтична пиеса (до 15 минути).
4. Българско произведение.
Забележка: Произведенията се изпълняват наизуст.
ЦИГУЛКА
1. Всички гами и арпежи в три октави едногласно, както и терци, сексти, октави, пръсторедни октави и децими в две октави. Гамата се определя чрез жребий по време на изпита.
2. Етюд, каприз или две контрастни части из соната или партита от Й. С. Бах за соло цигулка по избор на кандидата.
3. Първа част из концерт от Моцарт или Хайдн.
4. Първа или втора и трета част из концерт или крупна майсторска пиеса с клавирен съпровод по избор на кандидата.
Забележка: Произведенията се изпълняват наизуст.
КЛАСИЧЕСКА КИТАРА
1. Полифонична пиеса от Й. С. Бах, С. Л. Вайс или Дж. Дауланд.
2. Виртуозен етюд от Ф. Сор, М. Джулиани, Д. Агуадо или Ф. Карули.
3. Сонатно алегро по избор на кандидата.
4. Романтична или съвременна пиеса по избор на кандидата.
Забележка: Произведенията се изпълняват наизуст.
ВИОЛА
1. Гами и разложени акорди в три октави, определени чрез жребий по време на изпита.
2. Един етюд по избор на кандидата от: Кройцер, Роде, Донт, Кампаньоли, Хофмайстер.
3. Й. С. Бах – две части (бавна и бърза) от цигулковите соло сонати и партити или виолончеловите соло сюити.
4. Концерт – І част или ІІ и ІІІ част от: Щамиц, Хофмайстер, Ванхал.
5. Пиеса от български автор по избор на кандидата.
Забележка: Произведенията се изпълняват наизуст.
ВИОЛОНЧЕЛО
1. Гами и разложени акорди в три октави, определени чрез жребий по време на изпита. Една гама в терци, сексти и октави по избор на кандидата.
2. Един етюд по избор на кандидата от: Попер, Пиати, Серве, Бекер, Букник и други от същата трудност.
3. Концерт – І част или ІІ и ІІІ част по избор на кандидата от: Бокерини, Хайдн, Сен Санс, Лало и други.
4. Й. С. Бах – бавна и бърза част из сюита за соло виолончело.
5. Пиеса по избор на кандидата.
Забележка: Произведенията се изпълняват наизуст.
КОНТРАБАС
1. Гами и разложени акорди в три октави, определени чрез жребий по време на изпита.
2. Етюд по избор на кандидата от: Е. Щорх, Й. Храбе, Е. Нани, Н. Николов.
3. Концерт – І част или ІІ и ІІІ част от: Вивалди, Хофмайстер, Ванхал, К. Дитерсдорф и др.
4. Й. С. Бах – една част от сюита за соло виолончело (преработка издание на Т. Тошев) по избор на кандидата.
5. Пиеса по избор на кандидата.
Забележка: Произведенията се изпълняват наизуст.
АРФА
1. Предкласическа пиеса по избор на кандидата.
2. Концерт – І част или ІІ и ІІІ част по избор на кандидата.
3. Етюд по избор на кандидата.
4. Глинка – “Ноктюрно”.
Забележка: Произведенията се изпълняват наизуст.
ФЛЕЙТА
1. Етюд № 17 от Й. Андерсен (Томашевски IV тетрадка).
2. А. Вивалди – Соната № 6 в сол минор, I и II част.
3. В. А. Моцарт – Концерт № 1 KV 313 в сол мажор, I част с каденца.
4. Виртуозна пиеса по избор на кандидата.
ОБОЙ
1. Ф. Ферлинг – Етюд № 18, оп. 31.
2. Г. Ф. Телеман – Соната в сол минор, I и II част.
3. Й. Хайдн – Концерт в до мажор, I част с каденца.
4. Пиеса по избор.
КЛАРИНЕТ
1. Задължителен етюд: Сава Димитров – Етюд № 8 от IV тетрадка “Етюди за кларинет”.
2. В. А. Моцарт – Концерт в ла мажор, I и II част.
3. Виртуозна пиеса от чуждестранен автор по избор на кандидата.
4. Виртуозна пиеса от български автор по избор на кандидата.
ФАГОТ
1. Етюд по избор но кандидата.
2. А. Вивалди – Концерт, I част по избор на кандидата.
3. Соната – I и II част по избор на кандидата.
4. Пиеса от български или чуждестранен автор по избор на кандидата.
ВАЛДХОРНА
1. Гами и разложени акорди, определени чрез жребий по време на изпита.
2. Копраж – Етюди с транспорт I тетрадка, № 8, 12, 16, 17, 18, 21.
3. Пиеса по избор на кандидата.
4. Моцарт – Концерт № 3, I част с каденца.
ТРОМПЕТ
1. Гами и разложени акорди, определени чрез жребий по време на изпита.
2. Гедике – Концертен етюд.
3. Уйлямс – Етюди за транспониране (по жребий).
4. Пиеса по избор на кандидата.
5. Хумел – Концерт, I част.
ЦУГТРОМБОН
1. Гами и разложени акорди, определени чрез жребий по време на изпита.
2. Блажевич – Етюд № 27.
3. Боцца – “В памет на Бах”.
4. Пиеса по избор на кандидата.
5. Филип Павлов – Концерт № 1, I част.
ТУБА
1. Гами и разложени акорди, определени чрез жребий по време на изпита.
2. Георги Тодоров – Етюд № 1 от “Етюди за туба”, I част.
3. Пиеса по избор на кандидата.
4. Телеман – Соната, I и II част.
5. Лебедев – Концерт.
УДАРНИ ИНСТРУМЕНТИ
1. Гама и акорди, определени чрез жребий по време на изпита.
2. Зигфрид Финк – Соната за малък барабан, I част.
3. Добри Палиев – “Граовско” из „Сюита за соло тимпани”.
4. Пиеса за ксилофон, вибрафон или маримба по избор на кандидата.
ВОКАЛЕН ФАКУЛТЕТ
СПЕЦИАЛНОСТ “КЛАСИЧЕСКО ПЕЕНЕ”
Първи етап
Изпълнение на песен или ария от опера, оперета или мюзикъл от чуждестранен автор по избор на кандидата
Втори етап
1. Изпълнение на ария от опера, оперета или мюзикъл по избор на кандидата, различна от тези на I етап и произведение от български композитор
2. Разпяване (по преценка на комисията)
Забележка: Ариите, които кандидатът изпълнява на I и II етап, да бъдат из опери и кантатно-ораториални творби на композитори от XVII, XVIII, XIX, XX и ХХІ век.
Трети етап
І. Актьорско майсторство:
а) изпълнение на стихотворение, басня или монолог (по избор на кандидата)
б) сценично изпълнение на речитатив (монологичен или диалогичен – секко или акомпанято), ария или дует из опери от XVIII или XIX век, или ария или речитативен откъс из опера на XX век
Забележки:
– Задължително е изпълнението да бъде на български език. Когато за съответната опера не съществува художествен превод, речитативът или арията от нея могат да бъдат изпълнени на оригинален език, като кандидатът е длъжен да знае буквалния им превод. Не се препоръчва изпълнението на ария, пята на предишните турове.
– Примерни речитативи, арии и дуети за различните видове гласове са приложени по-долу в Справочника.
– За улесняване на кандидатите при избор на басня или монолог се препоръчват следните издания:
“Художествено слово” – монолози от пиеси, изд. ”Наука и изкуство”,1992 г., София;
“Художествено слово” – басни, изд. ”Наука и изкуство”, 1986 г., София.
в) изпълнение на два танца – един народен и един по избор, предварително подготвени от кандидата
ІІ. Проверка на познанията по солфеж и елементарна теория на музиката, която включва:
а) пеене от пръв поглед
б) въпроси по елементарна теория на музиката по следния конспект:
1. Разпределение на тоновия обем по октави
2. Ритъм, метрум, размер и такт
3. Лад, тоналност, гама, квинтов и квартов кръг
4. Разновидности на мажора и минора
5. Интервали
6. Динамични знаци
7. Темпа и отклонения
Забележка:
Кандидатите са длъжни да си осигурят акомпанятор за танц, а може и аудио запис на CD-носител (без формат mp3 или mp4).
ПРИМЕРНИ МОНОЛОГИЧНИ РЕЧИТАТИВИ
СОПРАН
1. Моцарт – Речитатив на Деспина из оп. ”Така правят всички жени”, с.71-72, изд.”Петерс”;
2. Моцарт – ”Сватбата на Фигаро”, речитатив на Сузана преди ария № 27 от IV действие, с.277-278, изд. ”Петерс”;
3. Моцарт – ”Сватбата на Фигаро”, речитатив на Графинята из III действие на операта (№ 19);
4. Чимароза – ”Тайният брак”, речитатив на Каролина из II действие на операта (сцена XII, с.16);
5. Верди – ”Трубадур”, речитатив на Леонора из VII картина на операта (№ 12 – след излизането на Руиц, до арията);
6. Верди – ”Бал с маски”, речитатив на Амелия из II действие, (д. № 7, с.116-120, до началото на арията), изд. “Петерс “;
7. Верди – ”Травиата”, четене на писмото и речитатива преди арията на Виолета из IV.картина (IV сцена, № 16);
8. Масне – ”Манон”, речитатив към арията на Манон из I действие (от ”...да остана тук...” до “Уви, Манон”);
9. Гуно – ”Фауст”, речитатив на Маргарита из III действие, с.106-110, до началото на ария № 14, изд.”Петерс”;
10. Гуно – ”Фауст”, ”Маргарита на чекръка”, IV действие, с.152-156, до началото на арията, изд. ”Петерс”;
11. Бизе – ”Ловци на бисери”, речитатив на Лейла преди арията й от II действие и други, по избор на кандидатката.
МЕДЗОСОПРАН
1. Росини – ”Италианката в Алжир”, речитатив на Изабела, с.245-246, изд. ”Рикорди”;
2. Росини – ”Пепеляшка”, речитатив на Анжелина из II действие, с.272-274, до репликата на Тизба ”О, лошо време”, изд. ”Рикорди”;
3. Бизе – ”Кармен”, речитатив на Кармен из III действие (”Сега да гадая и аз...” до арията на картите);
4. Чайковски – ”Дама пика”, речитатив на Графинята из IV картина (№16 – ”Ах, омръзна ми тоз свят” до “Как ясно всичко виждам”, вкл. и други, по избор на кандидатката.
ТЕНОР
1. Моцарт – ”Вълшебната флейта”, речитатив на Тамино (№ 8 финал, с.79-81, до влизането на Жреца), изд. ”Музика”, Москва,1982 г.;
2. Доницети – ”Любовен еликсир”, речитатив на Неморино из I действие (сцена VII, сцена VIII), изд. ”Рикорди”;
3. Доницети – ”Дъщерята на полка”, речитатив на Тонио из I действие (от “Ето и мен най-сетне...” до началото на каватината), изд. “Рикорди”;
4. Доницети – ”Лучия ди Ламермур”, речитатив на Едгардо към финалната ария из II действие с оркестровото встъпление, изд. ”Рикорди”;
5. Гуно – ”Фауст”, речитатив на Фауст из I действие, с.13-15, до появата на Мефистофел, изд. ”Петерс”;
6. Верди – ”Травиата”, речитатив на Алфред из II действие (№ 7) и други, по избор на кандидата.
БАРИТОН
1. Моцарт – ”Сватбата на Фигаро”, речитатив на граф Алмавива из III действие (№ 17), IV сцена;
2. Росини – ”Брачната полица”, речитатив на Тобиа Мил, сцена 15;
3. Росини – ”Севилският бръснар”, речитатив на Фигаро (непосредствено след арията на Фигаро до репликата на граф Алмавива ”Що виждам, не се ли лъжа”);
4. Доницети – ”Дон Паскуале”, речитатив на Малатеста из III действие, преди дуета с Дон Паскуале и други, по избор на кандидата.
БАС
1. Перголези – ”Слугинята господарка”, речитатив на Уберто (№ 6);
2. Моцарт – ”Сватбата на Фигаро”, речитатив на Фигаро из I действие (№ 2, II сцена);
3. Моцарт – ”Сватбата на Фигаро”, речитатив на Фигаро из IV действие (№ 26, VIII сцена);
4. Моцарт – ”Така правят всички жени”, речитатив на Дон Алфонсо, с.69-79, изд. ”Петерс”;
5. Моцарт – ”Така правят всички жени”, речитатив на Дон Алфонсо, с.87-89, изд. ”Петерс”;
6. Доницети – ”Дон Паскуале”, речитатив на Дон Паскуале из III действие, с.157-159, изд. ”Рикорди” и други, по избор на кандидата.
ПРИМЕРНИ ДИАЛОГИЧНИ РЕЧИТАТИВИ
ПРИМЕРНИ ДУЕТИ:
1. Моцарт – ”Сватбата на Фигаро” (Дуети на Сузана и Фигаро; Сузана и Марцелина; Сузана и Керубино; Сузана и граф Алмавива; Графинята и Сузана);
2. Моцарт – ”Вълшебната флейта” (дует на Папагено и Папагена; дует на Памина и Папагено);
3. Росини – ”Севилският бръснар” (дует на Розина и Фигаро – първата половина);
4. Доницети – ”Любовен еликсир” (дуети на Адина и Неморино – първите половини; дует на Белкоре и Неморино – първата половина);
5. Николай – ”Веселите уиндзорки” (дует на г-жа Флут и г-жа Райх – първата половина);.
Забележка: Партньорите за диалогичните речитативи и дуети се осигуряват от кандидатите измежду студентите от Вокалния факултет или кандидат-студенти.
ПРИМЕРНИ АРИИ
СОПРАН
1. Моцарт – ”Сватбата на Фигаро”, ария на Барбарина из IV д. ”Аз нещастна я загубих...”;
2. Моцарт – ”Сватбата на Фигаро”, ария на Сузана из IV д. ”Наближава часът на...”;
3. Моцарт – ”Сватбата на Фигаро”, ария на графиня Алмавива из II д. “О, любов,ти помогни ми...”;
4. Гуно – ”Фауст”, ария на Маргарита (Балада за Тулския цар) с речитатива “Бих искала да зная...”;
5. Масне – ”Манон”, ария на Манон из I.д. ”Да постоя, щом като трябва...”;
6. Пучини – ”Тоска”, ария на Тоска из II д. ”Само с песни...” и други, по избор на кандидатката.
МЕДЗОСОПРАН
1. Росини – ”Пепеляшка”, Песен на Анжелина из последно действие с речитатива “Нявга цар един живял...”;
2. Гуно – ”Фауст”, ария на Зибел из III д. “Разкажете и вий...”;
3. Бизе – ”Кармен”, Хабанера из I д. “Свойта любов да дам...”;
4. Бизе – ”Кармен”, Сцена с картите (с речитатива) ”Сега да гадая и аз...”;
5. Верди – ”Трубадур”, Песен на Азучена из III картина “Огънят свети...” и други, по избор на кандидатката.
ТЕНОР
1. Верди – ”Риголето”, песен на Херцога из IV д. “Лека безгрижна...”;
2. Верди – ”Травиата”, ария на Алфред из II д. ”Далеч от нея за мене радост няма...”;
3. Чайковски – ”Евгений Онегин”, ария на Ленски из II д., ІІ картина “Куда, куда...”;
4. Гуно – ”Фауст”, ария на Зибел из III д. “Разкажете и вий...”;
5. Пучини – ”Тоска”, ария на Каварадоси из III д. “Там звездите блестяха...” и други, по избор на кандидата.
БАС И БАРИТОН
1. Моцарт – ”Дон Жуан”, ария на Лепорело из I д. “Ден и нощ покой не знам...”;
2. Моцарт – ”Отвличане от сарая”, ария на Осмин из I д. “Щом жената те обича...”;
3. Моцарт – ”Вълшебната флейта”, ария на Папагено из II д. “Жена или девойка...”;
4. Моцарт – ”Сватбата на Фигаро”, ария на Фигаро из I д. “Щом да танцува графчето иска...”;
5. Верди – ”Симоне Боканегра”, ария на Фиеско из Пролога на операта “О, замък величави...”;
6. Пучини – ”Бохеми”, ария на Колин из IV д. “О, дреха моя верна...”;
7. Доницети – ”Дон Паскуале”, ария на Малатеста из I д. “Тя притежава дивен лик...” и други, по избор на кандидата.
СПЕЦИАЛНОСТ “МУЗИКАЛНО-СЦЕНИЧНА РЕЖИСУРА”
Първи етап
Писмен анализ на спектакъл от репертоара на българските оперни и оперетни театри, играни през сезоните 2010/2011 г.и 2011/2012 г., по избор на кандидата.
Анализът трябва да обхваща историята и музикалната драматургия на произведението, анализ на работата на режисьора с диригента, художника и хореографа. Анализ на работата на режисьора с актьорите и хора, техническите сътрудници и осветлението.
Забележка: За писмената работа се дават 6 часа.
Втори етап
Изпит-събеседване по писмената работа, както и на тема: ”Специфични проблеми в професията на режисьора в музикалния театър (опера, оперета, мюзикъл, вариете).
Трети етап
Изпит по музикален анализ – устен.
На изпита се изтеглят билети с номера на въпросите по приложения конспект.
КОНСПЕКТ
ПО МУЗИКАЛЕН АНАЛИЗ ЗА ИЗПИТА ПО СПЕЦИАЛНОСТТА
“МУЗИКАЛНО-СЦЕНИЧНА РЕЖИСУРА”
1. Специфика на оперното либрето. Съотношението на литературния първоизточник и либретото. Ролята на композиторската работа в процеса на оформянето на оперното либрето. Индивидуален прочит на литературния първоизточник.
2. Съотношението слово-музика. Различия (индивидуални) в подхода слово-музика. Вагнер, Верди, руска, френска школи.
3. Музикалната композиция на операта. Основен конфликт в действието. Главна линия (действие) и контралиния (контрадействие) по Станиславски.
4. Строеж на оперното действие. Съотношение между непрекъснатост на действието и разчленяването (разделянето) му на части. Сцена, картина, ария, ариета, каватина, вокални ансамбли, хорове, оркестрови въведения и интермедии. Речитатив.
5. Роля и значение на оркестровите въведения към операта. Увертюра “Vorspiel” (прелюдия, встъпление). Интермедии, самостоятелни оркестрови номера в действието.
6. Роля на оркестъра в драматургичното развитие.
7. Лайтмотивна техника. Значение и роля на лайтмотивите. Конструктивна и драматургична функция.
8. Роля и значение на оперните финали. Финали на отделни действия. Финал на цялата оперна композиция.
9. Обща характеристика на музикалната драма.
10. Маските на операта-серия и буфа.
11. Мюзикъл – обща характеристика.
12. Оперета – обща характеристика.
ЛИТЕРАТУРА
1. Б. Арнаудова – “Българската опера – мит и модерност”, София, 2005.
2. Б. А. Покровский – ”Введение в оперную режиссуру”. Государственный институт театрального исскуства им. А. В. Луначарского, 1985 г.
3. Румен Нейков – ”Режисурата в ансамбловия оперен театър”, Ст. Загора, 1995.
4. Пламен Карталов – “Янините девет братя” от Любомир Пипков (режисьорски проекции), София, 2004.
5. Петър Щърбанов – Избрани статии по музикален театър, София, 1974.
6. К. Станиславский – “Работата на актьора над себе си”.
7. Г. Анисимов – “Режиссер в музыкальном театре”, Москва, 1980.
8. W. Felsenstein, G. Friedrich und J. Hery – Musiktheater, Beiträge zur Methodik und Inszenierungskonzeption”, Leipzig, 1970.
9. В. Фельзенщейн, З. Мельхингер – Беседы о музикальном театре”, изд. ”Музыка”, Ленинград, 1977 г.
10. Ат. Михайлов – Мизансцен, София, 1973.
11. Ернст Щерн – Сценограф при Макс Райнхард, София, 1984.
Забележка: Ръководството на НМА си запазва правото да обявява нулеви години за прием на студенти в специалността “Музикално-сценична режисура”.
СПЕЦИАЛНОСТ “БАЛЕТНО ИЗКУСТВО – БАЛЕТНА ПЕДАГОГИКА”
Първи етап
Писмен изпит.
Втори етап
1. Устен изпит (теоретичен);
2. Практически изпит (по приложения конспект).
КОНСПЕКТ ЗА ПИСМЕНИЯ ИЗПИТ ПО СПЕЦИАЛНОСТТА
“БАЛЕТНО ИЗКУСТВО – БАЛЕТНА ПЕДАГОГИКА”
I. 1. Балетен педагог – същност на професията. Роля и значение за формирането на балетния артист.
2. Battement tendu: видове, основни методически правила, значение.
3. Sissonne fermee: в коя група на Allegro се числи? Правила, значение. Sissonne fondu – прилика и разлика със sissonne fermee.
II. 1. Задачи на балетния педагог в работата му с начинаещи и напреднали – общност и различия.
2. Battement fondu: видове, основни правила, значение.
3. Pas assemble: видове, всеки отделен вид към коя група в allegro се числи? Значение, методически анализ на petit assemble.
III. 1. Качества, които трябва да притежава балетният педагог.
2. Fouette: видове, значение. Основно правило за изпълнение.
3. Pas de bourre: видове, значение. Pas de bourre dessus-desscus. Анализ.
IV. 1. Ролята на балетния педагог и значението на личностните му качества за професионалното възпитание на балетния артист.
2. Pas coupe: основни правила, значение.
3. Grand fouette saute в arabesque. Анализ.
V. 1. Ролята на балетния педагог при формиране на музикалността на бъдещия балетен артист. Компоненти, формиращи музикалността: а) съгласуване движенията на танцьора с музикалния ритъм; б) възприемане на музикална тема-мелодия и художествено пресъздаване на същата в танца; в) пресъздаване на отделни интонации на музикалната тема в пластиката на танца.
2. Позите на класическия танц. Видове, значение.
3. Sissonne ouverte с придвижване в пространството – видове, значение. Grand sissonne ouverte в arabesque. Анализ.
VI. 1. Същност и значение на педагогическата работа и ролята на педагога за правилното професионално възпитание.
2. Tours – видове, значение. Tours suivi от V позиция – анализ.
3. Grand jete entzalace – към коя група на Allegro се числи?
VII. 1. Ролята на балетния педагог за разностранното развитие на ученика и балетния артист.
2. Въртения en dehors и en dedans – основни правила. Tours от IV позиция – анализ.
3. Gabriole – видове. Към коя група на Allegro да се числи? Правила, значение.
КОНСПЕКТ
за кандидат-студентския изпит по специалността
“БАЛЕТНО ИЗКУСТВО – БАЛЕТНА ПЕДАГОГИКА”-
ПРАКТИЧЕСКИ ИЗПИТ И СЪБЕСЕДВАНЕ
I. 1. Балетен педагог – същност на професията. Роля и значение за формиране на балетния педагог.
2. Battement tendu: видове, основни методически правила, значение.
3. Sissonne fermee: в коя група на Allegro се числи? Правила, значение. Sissonne fondu – прилика и разлика със sissonne fermee.
II. 1. Специфика на педагогическата работа в учебното заведение
2. Battement tendu jete: видове, основни методически правила, значение
3. Pas echappe: в коя група на Allegro се числи? Основни правила на изпълнението, значение.
III. 1. Специфика на педагогическата работа в театъра.
2. Rond de jambe – видове, значение. Анализ на grand rond de jambe.
3. Pas jete: видове, значение. В коя група на Allegro се числят?
IV. 1. Задачи на балетния педагог в работата му с начинаещи и напреднали – същност и различия.
2. Battement fondu: видове, основни правила, значение.
3. Pas assemble: видове; всеки отделен вид към коя група в Allegro се числи? Значение. Методически анализ на petit assemble.
V. 1. Значение и последователност на екзерсиса. Построяване на урока
2. Battement frappe: видове, основни правила, значение.
3. Sissonne ouverte: към коя група на Allegro се числи? Видове, значение. Методически анализ на sissonne ouverte без придвижване.
VI. 1. Качества, които трябва да притежава балетният педагог.
2. Fouette: видове, значение. Основни правила на изпълнение.
3. Pas de bourre: видове, значение. Pas de bourre dessus-dessсus – анализ.
VII. 1. Ролята на балетния педагог и значението на личностните му качества за професионалното възпитание на балетния артист.
2. Pas coupe: основни правила, значение.
3. Grand fouette saute в arabesque. Анализ.
VIII. 1. Най-старите школи на класическия танц – френска, италианска, руска – различия и общи черти. Ярки представители на тези школи.
2. Battements developpe: правила, видове, значение.
3. Pas glissade: към коя група в Allegro се числи? Видове, правила за изпълнение.
IX. 1. Организация на работата на балетния педагог – програма на предмета, съставена на основата на учебния план.
2. Petit battement sur le cou-de-pied – правила, значение. Batu – анализ.
3. Pas bateries (заноски); видове. Всеки вид към коя група на Allegro се числи? Значение. Entrechat-six – анализ.
X. 1. Ролята на балетния педагог при формиране на музикалността на бъдещия балетен артист. Компоненти, формиращи музикалността: а) съгласуване движенията на танцьора с музикалния ритъм; б) възприемане на музикална тема-мелодия и художествено пресъздаване на същата в танца; в) пресъздаване на отделните интонации на музикалната тема в пластиката на танца.
2. Позите на класическия танц – видове, значение.
3. Sissonne ouverte с придвижване в пространството – видове, значение. Grand sissonne ouverte в L’arabesque. Анализ.
XI. 1. Значение на теоретичните знания за практиката на балетния педагог.
2. Battement soutenu: основни правила, видове, значение.
3. Pas emboite: видове. Към коя група в Allegro се числи скоковият вариант. Значение. Pas emboite en tournant на палци – анализ, значение.
XII. 1. Значението на сценичната изпълнителска практика за резултатите в педагогическата работа.
2. Grand battement jete: основни правила, видове, значение.
3. Pas jete – към коя група в Allegro се числят отделните видове? Основни правила. Значение. Grand jete в arabesque – анализ.
XIII. 1. Значението и ролята на показа в практиката на балетния педагог в училището и театъра – общност и различия.
2. Tours lents: основни правила, видове, значение.
3. Pas de chat: видове, значение. Към коя група в Allegro се числят?
XIV. 1. Ролята на балетния педагог в кариерата на артиста.
2. Temps releve – основни правила, видове, значение.
3. Battement divise en quarts – основни правила, значение.
XV. 1. Същност и значение на педагогическата работа и ролята на педагога за правилното професионално възпитание.
2. Tours – видове, значение. Tours suivi от V позиция – анализ.
3. Grand jete entzalace – към коя група на Allegro се числи? Правила, значение.
XVI. 1. Роля и значение на балетния педагог за формиране на физическата форма на ученика и балетния артист.
2. Турове в големи пози: основни правила, значение. Tours fouette suivi – анализ.
3. Saut de basque – към коя група в Allegro се числи? Видове, правила, значение.
XVII. 1. Ролята на балетния педагог за разностранното развитие на ученика и балетния артист.
2. Въртения en dehors и en dedans – основни правила. Tours от IV позиция –– анализ.
3. Gabriole – видове. Към коя група на Allegro се числи? Правила, значение.
ЛИТЕРАТУРА
“Классический танец” – Н. Тарасов, Москва, изд. ”Искусство”, 1981 г.
“Основы классического танца” – А. Ваганова, изд. ”Искусство”, Ленинград, 1963 г.
“Азбука классического танца” – Н. Базарова, В. Мей, изд. ”Искусство”, Ленинград, 1983 г.
“Школа классического танца” – В. Кастровицкая, А. Писарев, изд. ”Искусство”, Ленинград, 1986 г.
Ваганова – “Статьи, воспоминания, материалы”, изд. ”Искусство”, Ленинград, 1958 г., Москва
“История на западно-европейския балет”
“История русского балета”, изд. ”Советская Россия”, Москва, 1965 г.
“Класически танц” – Калина Богоева, София, 1985 г.
ТЕОРЕТИКО-КОМПОЗИТОРСКИ И ДИРИГЕНТСКИ ФАКУЛТЕТ
Приемът на студенти в Теоретико-композиторския и диригентски факултет, който включва специалностите “Композиция”, “Дирижиране” (хорово дирижиране; оперно-симфонично дирижиране, дирижиране духов оркестър), “Музикознание”, “Тонрежисура” и “Педагогика на обучението по музика”, става в общ теоретичен курс. В края на първата учебна година се полагат профилиращите изпити за посочените специалности, с изключение на последната от изброените.
Състезателните изпити се провеждат както следва:
І. СОЛФЕЖ
– Писмен: две диктовки (едногласна и двугласна) в тоналности до два знака, с алтерации, по зададен тон “ла”;
– Устен: изпяване на солфеж, определен чрез жребий по време на изпита, в тоналност до два знака, с алтерации, по зададен тон “ла”.
ІІ. ТЕОРИЯ НА МУЗИКАЛНИТЕ ЕЛЕМЕНТИ
– Познаване, построяване и изпяване на ладове, интервали и акорди (видове тризвучия и мажорно-малкия септакорд и техните обръщения) по зададен тон;
– Нотиране на виолинов, алтов, теноров и басов ключ.
ІІІ. ПИАНО
– Три произведения, изпълнени наизуст:
1. Й. С. Бах – едно произведение по избор от следните:
Прелюд и фуга от “Добре темперираното пиано” (І и ІІ том);
Инвенция – двугласна (не важи за завършилите пиано в националните училища по изкуствата), или тригласна;
Една пиеса от Малки прелюдии или фугети (не важи за завършилите пиано в националните училища по изкуствата);
Алеманда или Жига от Френска сюита;
Встъпителна част, или Алеманда, или Жига от Английска сюита;
Част от Партита или Френска увертюра;
Италиански концерт (1 част).
2. Първа част из соната по избор от Хайдн, Моцарт или Бетовен.
3. Пиеса по избор на кандидата.
Забележка:
За писмения изпит кандидат-студентите заемат местата си в залата 30 минути преди началния час.
ПОП И ДЖАЗ ИЗКУСТВО
За специалността “Поп и джаз инструментално изкуство” и “Поп и джаз пеене” кандидатите се явяват на състезателни изпити с изпълнение на музикални инструменти или с пеене.
А. МУЗИКАЛНИ ИНСТРУМЕНТИ
Първи етап
Практически изпити (изпълнение на музикален инструмент) по поместената по-долу програма.
Втори етап
Устен изпит по солфеж и елементарна теория на музиката, който включва:
а) изпяване на солфеж в тоналност до два знака, с алтерации, по зададен тон „ла”;
б) въпроси по елементарна теория на музиката по следния конспект:
1. Разпределение на тоновия обем по октави
2. Диатонични и хроматични цели тонове и полутонове. Енхармонизъм
3. Лад, тоналност и гама. Квинтов и квартов кръг
4. Разновидности на мажора и минора
5. Нотни ключове
6. Интервали
7. Синкоп. Видове синкопи
8. Акорди. Видове тризвучия, четиризвучия и техните обръщения
в) познаване и построяване на интервали (мелодични, хармонични), акорди (видове тризвучия и мажорно-малкия септакорд и техните обръщения) и разновидности на мажора и минора, както и тяхното построяване по зададен тон.
ПРОГРАМА ЗА ИЗПИТИТЕ ПО СПЕЦИАЛНОСТТА
“ПОП И ДЖАЗ ИНСТРУМЕНТАЛНО ИЗКУСТВО”
ПИАНО
1. Й. С. Бах – прелюд и фуга из “Добре темперираното пиано” или две инвенции по избор.
2. Пиеса в стил и автор по избор – романтизъм, импресионизъм, съвременна музика.
3. Жанрова пиеса – по избор.
4. Джаз пиеса и импровизации върху блус схема до 2 знака.
АКОРДЕОН
1. Полифонична пиеса по избор на кандидата.
2. Две части от циклично произведение – бавна и бърза.
3. Жанрова пиеса по избор на кандидата.
ФЛЕЙТА
1. Ернесто Кьолер – етюд № 7 оп. 33 из III тетрадка и гами до 4 знака.
2. Й. С. Бах – Соната № 5, I и II част или Моцарт – концерт за флейта, I и II част.
3. Dave Brubeck – “Take five” .
4. Жанрова пиеса с импровизация – по избор.
САКСОФОН
1. Lenny Nihouse – етюд по избор на кандидата и гами до 4 знака .
2. Л. Винчи – соната, I част.
3. Жанрова пиеса с импровизации – по избор.
4. Charlie Parker – “Now’s the time” или “Billie’s bounce” – импровизация върху блус схема.
ТРОМПЕТ
1. Томаш Станко – етюд № 1 (из „Мелодични етюди) и гами до 4 знака.
2. Ерол Гарнер – “Мъгливо”.
3. Жанрова пиеса – по избор на кандидата.
4. Жанрова пиеса с импровизация по избор на кандидата.
ЦУГТРОМБОН
1. Дж. Арнолд – етюд № 11 от “Избрани етюди за тромбон в естраден и джазов стил”- съст. Ил. Ненов и гами до 4 знака.
2. Карлстон – “Джа-да”, из албума “Тромбон в джаза”.
3. Янко Миладинов – “За тебе бях”.
4. Жанрова пиеса с импровизация – по избор на кандидата.
КИТАРА
1. А. Бариос-Мангоре – “Етюд тремоло” ( El ultimo canto) и гами определени чрез жребий в момента на изпита.
2. Joe Pass – “Sevenths”.
3. Жанрова пиеса – по избор на кандидата.
4. Свирене на prima vista и акомпанимент по буквени означения.
БАС КИТАРА
1. Разновидности на мажор и минор до 7 знака в 2 октави и септакорди.
2. Етюд № 24 от С.Венков.
3. “Take The A Train” – Б.Стрейхорн. (един от вариантите).
4. Жанрова пиеса – по избор на кандидата.
Забележка:
Етюд № 24 e от сборника “33 етюда за бас китара” от С. Венков. “Take the A Train” е от сборника “18 варианта на “Take the A Train” – за контрбас и бас китара от С. Венков.
КОНТРАБАС
1. Разновидности на мажор и минор в тоналностите E, F, G, Ab, A, Bb, B и септакорди.
2. Йозеф Щорх – етюд № 17 или 23 и Етюд № 16 от С. Венков.
3. “Take the A Train” – Б. Стрейхорн. (един от вариантите).
4. Жанрова пиеса – по избор на кандидата.
Забележка:
Eтюдите № 17 и 23 за контрабас са от "32 etuden fur kontrabas” – Josef Manuel Schtorch. Етюд № 16 e от сборника “33 етюда за бас китара” от С. Венков. Пиесата “Take the A Train” е от сборника “18 варианта на “Take the A Train” – за контрбас и бас китара от С. Венков.
УДАРНИ ИНСТРУМЕНТИ
1. Джаз стандарт – по избор (суинг или латин).
2. Христо Йоцов – етюд № 2 за комплект барабани.
3. Joachim Sponsel “Get Hip” за комплект барабани.
4. Свободна импровизация за комплект барабани.
Б. ПЕЕНЕ – ПОП И ДЖАЗ
Първи етап
Изпълнение на 3 песни със съпровод на пиано от областта на поп и джаз музиката, от които най-малко една от български композитор.
Втори етап
1. Изпълнение на 3 песни със значителна трудност със съпровод на пиано, от които най-малко една от български композитор. Могат да бъдат изпълнени и арии от мюзикъли или песни със стилова насоченост “джаз”.
2. Изпит по актьорско майсторство и пластика, който включва:
а) изпълнение на стихотворение, басня или монолог по избор на кандидата;
б) изпълнение на танц, предварително подготвен от кандидата.
Забележка:
Песните от двата етапа се изпълняват с микрофон. Кандидатите сами си осигуряват корепетитор, а за танца – аудио запис на CD-носител.
Трети етап
Устен изпит по солфеж и елементарна теория на музиката, който включва:
а) изпяване на солфеж в тоналност до два знака, с алтерации, по зададен тон „ла”;
б) въпроси по елементарна теория на музиката по следния конспект:
1. Разпределение на тоновия обем по октави
2. Диатонични и хроматични цели тонове и полутонове. Енхармонизъм
3. Лад, тоналност и гама. Квинтов и квартов кръг
4. Разновидности на мажора и минора
5. Нотни ключове
6. Интервали
7. Синкоп. Видове синкопи
8. Акорди. Видове тризвучия, четиризвучия и техните обръщения
в) познаване и построяване на интервали (мелодични, хармонични), акорди (видове тризвучия и мажорно-малкия септакорд и техните обръщения) и разновидности на мажора и минора, както и тяхното построяване по зададен тон.
Литература: Учебници по елементарна теория на музиката от И. Способин, В. Вахромеев, К. Константинов, П. Хаджиев
2012-2013 учебна година