Класическо пеене

Ръководител катедра:
Проф. д-р Свилен РАЙЧЕВ

 

Когато през 1921 г. е създадена Държавната музикална академия, за преподаватели по пеене са поканени известните оперни певци, основатели на Българската оперна дружба Иван Вульпе и Димитър Попиванов. По това време Академията има два отдела – среден (с права на музикално училище) и висш – с тригодишен курс на обучение.

Иван Вульпе (1876-1929) е завършил Московската консерватория през 1902 г. със званието “свободен художник на Московската консерватория” като ученик на прочутите вокални педагози К. Еверарди и Е. Мазети. Талантлив бас, той започва концертната си кариера още като студент, после пее в различни оперни трупи и в прочутия частен театър на Зимин. Известно време е редовен артист в Иркутския оперен театър и през 1908 се завръща в България, където заедно с група известни певци основават Оперната дружба. Преподава в Държавното музикално училище от 1912, а от 1921 до смъртта си – в Музикалната академия. Негови възпитаници са едни от най-прочутите оперни певци по това време, като Ана Тодорова, Михаил Попов, Христо Бръмбаров, Илка Попова, Констанца Кирова, Михаил Люцканов, Елена Николай и много други.

Димитър Попиванов е тенор, също един от основните изпълнители в Оперната дружба и вокален педагог. И двамата, много скоро след влизането си в Академията, са удостоени с академичната титла професор за творческите си и педагогически успехи. От 1936 г. курсът на обучението във висшия отдел се увеличава от три на четири години, а самият отдел се разделя на Отдел за подготовка на учители по музика и Отдел за подготовка на инструменталисти и певци, наричан още практичен, специален.

През 1954 г. Държавната музикална академия е преименувана в Българска държавна консерватория, курсът на следване е 5 години по всички специалности (без педагогика). Съществуващите два отдела са преустроени в три факултета: Теоретико-композиторски и диригентски, Инструментален, Вокален с два профила – Оперно пеене и Концертно камерно пеене.

Във Вокалния факултет се създава катедра по пеене и Оперна студия с оперен клас – двугодишна форма на следдипломна специализация. В епохата вокални педагози с авторитет, признание и значими успехи са професорите Людмила Прокопова, Ана Тодорова, Мара Маринова-Цибулка, Цветана Дякович, Христо Бръмбаров, Илия Йосифов, Георги Златев-Черкин, Елена Ангелова-Орукин, Любомир Пипков, доц. Михаил Янков, доц. Стефка Атанасова. От 30-те години вокален педагог е прочутият тенор Петър Райчев, а оперният режисьор Драган Кърджиев и диригентът Асен Димитров (в следващите години професори) са основателите на катедра “Музикалносценично изкуство”.

Въвеждат се и нови дисциплини, между които задължителният предмет фонология за студентите-певци с преподавател проф. д-р Иван Максимов, автор на “Основи на фониатрията” (1983) и „Вокална фонология“ (1993). Разширява се преподавателският състав, на преден план излиза стремежът вокалният процес да се постави на правилна научна и методологична основа, да се използват постиженията на световната вокална педагогика, да се обединят възгледите на преподавателите върху принципните акустично-физиологични и естетически начала, чрез което да се профилира и изгради окончателно българската национална певческа школа. Подготовката на младите вокални изпълнители става много по-всестранна и всеобхватна. Тяхната творческо-изпълнителска култура носи белезите на повишените критерии на катедрата. В нея се провеждат периодично творчески дискусии, теоретични конференции, посветени на въпросите на вокалната педагогика, на основните принципи, залегнали в обучението и възпитанието на младия певец в светлината на съвременните естетически изисквания.

За развитието и обединението около основните вокално-постановъчни принципи на българската национална певческа школа безспорен принос имат забележителните педагози проф. Христо Бръмбаров, проф. Георги Златев-Черкин и проф. Илия Йосифов.

Проф. Христо Бръмбаров е един от прочутите български оперни певци, учил пеене в Музикалната академия при Иван Вульпе, а от 1929 до 1935 – в Милано, където се усъвършенства при известните А. Чеки, Л. дел Лунго и Е. Пиколи и същевременно започва кариерата си в италиански оперни театри – Равена, Милано и др., с италиански и френски репертоар. През 1936 г. се връща в България, дебютира в Софийската опера с Фигаро от “Севилският бръснар”, след което се зареждат баритонови партии, чието изпълнение го извежда до голямото признание. Измежду незабравимите му интерпретации са на Георги Грозника от “Янините девет братя” на Л. Пипков, Холандеца от “Летящият холандец”, Борис Годунов, Скарпия от “Тоска”.  От 1937 г. започва и блестящата му педагогическа дейност, белязана с постижения от най-високо качество, извели ред ученици от класа му до върховете на оперното изкуство в света. Това са певците Николай Гяуров, Димитър Узунов, Никола Гюзелев, Гена Димитрова, Димитър Петков, също великолепните Асен Селимски, Рафаел Арие, Катя Георгиева, Валери Попова, Стоян Попов, Стефан Еленков, Светлана Котленко, вокалните педагози Лиляна Жабленска, Василка Бръчкова, Ирена Бръмбарова, Констанаца Вачкова и др. Изтъкнат вокален педагог е и Елена Киселова, дългогодишен ръководител катедра.

Проф. Георги Златев-Черкин е всестранна творческа личност – певец, композитор и педагог. Завършил е Виенската академия за музикално и драматично изкуство при проф. Лирхамер, който го поканва за асистент и няколко години Черкин работи при него, като обучава и български певци –  световно известната Люба Велич, предпочитана от Рихард Щраус изпълнителка на Саломе, и Любомир Панчев, солист и Камерзенгер на Виенската опера. От 1955-1958 е педагог в Китай  –  преподава в Пекин, Шанхай и Тиен Цин с огромен успех и признание. От класа на проф. Черкин са звезди като сопраното Анна Томова-Синтова и мецосопраното Александрина Милчева, също вокалните педагози проф. Цветана Дякович, проф. Руско Русков, доц. Дора Мутафова и др. Автор е на великолепни песни –  солови и хорови, кантати, оперети и камерна музика.

Проф. Илия Йосифов завършва Музикалната академия в класа на проф. Ана Тодорова, от 1943 е студент в Оперната школа на Виенската консерватория при Мария Бранд и веднага се включва в изявите на това висше училище – учебни спектакли, продукции. Тук първата му роля е на Тамино от “Вълшебната флейта”, една от коронните му партии като тенор в Софийската опера, където любимец на публиката става в ролите на Пинкертон от “Мадам Бътефлай”, Рудолф от “Бохеми”, Алфред от “Травиата”, Ленски от “Евгений Онегин” и др. Забележителен интерпретатор е на песни от Шуберт, Шуман, канен е специално като преподавател в Ленинградската консерватория “Н. А. Римски-Корсаков” и като вокален педагог в оперния театър в Рига. Между възпитаниците му са забележителните певци Райна Кабаиванска, Благовеста Карнобатлова-Добрева, Павел Герджиков, Мати Пинкас (последните трима дългогодишни професори в Музикалната академия), Сабин Марков, както и педагозите проф. Константин Карапетров, известен български музикален критик, проф. Чавдар Хаджиев и др. Между изявените възпитаници на НМА през 60-те и 70-те години на XX век са именити оперни певци като Стефка Евстатиева, Христина Ангелакова, Калуди Калудов, Стефка Минева, Бойко Цветанов, Румен Дойков, Димитър Станчев.

В специалността оперно пеене се изучават принципите на белкантовото пеене, изработва се базов репертоар за студентите, а възможността да участват в спектакли на Учебния музикален театър, както и да се включват в концертни програми и различни форми за изява пред публика създава у тях и сценични навици и поведение. Също много ценно е сътрудничеството на Музикалната академия с Националната опера, Националния музикален театър “Стефан Македонски”, Старозагорската опера, както и с други оперни театри в страната, които канят изявени студенти за участие в свои постановки. Отлична форма за развитие на студентите са и организираните от факултета Академични конкурси, както и подготовката им за национални и международни певчески конкурси.

За последните години между ярките дарования, излезли от Вокалния факултет на Музикалната академия, са Веселина Кацарова, Дарина Такова, Мариана Пенчева, Надежда Кръстева, Цветелина Василева, Радостина Николаева, Андреана Николова. Владимир Стоянов, Юлиян Константинов, Лъчезар Пръвчев, Камен Чанев, Кирил Манолов,

Мнозина от българските вокални педагози са написали и издали научни трудове и студии, в които се разглеждат проблеми на вокалната педагогика, споделят се опит, методика, постижения, нови идеи и пр.    

Успехите на преподавателите, част от които са споменати тук, както и художествените постижения на повечето от възпитаниците на Вокалния факултет на НМА, са без съмнение доказателството за правилно изградената методика. 

 

Състав на катедрата

 

Класическо пеене

Проф. Мила ДЮЛГЕРОВА, зам-декан на Вокалния факултет

Проф. Нико ИСАКОВ, декан на Вокалния факултет

Проф. д-р Свилен РАЙЧЕВ, ръководител на катедрата

Проф. д-р Маргарита БАСНАРОВА

Проф. д-р Мария БЕЛЧЕВА

Доц. д-р Велизара КАРАЯНКОВА

Доц. д-р Николай МОЦОВ

Доц. д-р Елица НЕШЕВСКА

Доц. д-р Иванка НИНОВА

ас. Габриела ГЕОРГИЕВА

ас. д-р Нора КРЪСТНИКОВА

 

Камерно пеене

Проф. Благовеста КОНСТАНТИНОВА

Доц. д-р Боряна ЛАМБРЕВА

Доц. д-р Галина АПОСТОЛОВА

Доц. д-р Еленка КАРАЛИЙСКА

Доц. д-р Ермила ШВАЙЦЕР

 

 

Хонорувани преподаватели

Проф. Илка ПОПОВА

Хон. ас Мариана ПЕНЧЕВА

д-р Благовеста АНГЕЛОВА

 

Корепетитори

Вивиана ГРУДАНСКА

Мария ДОБРЕВА

Мира ИСКЪРОВА

Зиедите РУНКУЛЕ

Йоланта СМОЛЕНОВА

Светлана СПАСОВА

Лилия ЖЕКОВА

Мария РУСЕВА

Блага НИКОЛОВА

Мирослав ГЕОРГИЕВ

Стилиана ИВАНОВА

 

Хонорувани Корепетитори

Адриана КОЦЕВА

Цветелина ПАНАЙОТОВА