Клавирна катедра

клавирна катедраРъководител катедра:
Проф. д-р Илия ЧЕРНАЕВ

Българското клавирно изкуство дължи много на своите първи пианисти педагози. Един от основателите на Частното музикално училище, чехът Хенрих Визнер, по-късно преподавател в Държавното музикално училище (създадено през 1912 г.) и професор в новооткритата през 1921 г. Музикална академия възпитава редица поколения пианисти в обич към музиката и живо отношение към ансамбловото музициране.

Академик Андрей Стоянов (завършил Виенската музикална академия) с многостранната си дейност набелязва насоките на българската клавирна педагогика и с право се счита за неин основоположник. За развитието на клавирното изкуство около 20-те години  безспорен е приносът на проф. Иван Торчанов (възпитаник на Виенската музикална академия, специализирал при Л. Годовски), който чрез звуковите си търсения развива идеите за пианизма като изкуство.

По стечение на обстоятелствата българската клавирна школа израства под непосредственото влияние на елитните музикални центрове в Западна Европа и Русия и има историческия шанс да фокусира в себе си богатството на водещите световни школи.

През периода 1920-1950 година в Музикалната академия преподават редица концертиращи пианисти и педагози. Срещаме имената на вече световно известните пианисти и композитори Димитър Ненов и Панчо Владигеров.

Съставът на Катедрата по това време включва професорите: Тамара Янкова (ръководител на катедрата), Панка Пелишек, Жени Ковачева, Люба Енчева, Лили Атанасова, Мара Петкова, Мара Балсамова, Люба Обретенова (ръководител на катедрата), доцент Катя Казанджиева.

Мнозина от тях специализират в западноевропейски държави и са завършили реномирани музикални академии във Виена, Берлин, Париж, Милано, Прага при най-големите музиканти педагози на това време. Нека споменем имената на Л. Годовски, Й. Хофман, Л. Кройцер, К. Арау, Е. Фишер, Е. Петри, А. Корто, Ив. Лефебюр, М. Чампи и др.

Така опитът от западноевропейските клавирни школи дава своите плодове в България.

Към преподавателския състав се приобщават доц. Галунка Белчева и професорите Богомил Стършенов и Лиляна Антова.

След 50-те години започват тесните контакти на Клавирната катедра с руската клавирна школа. Трудовете на големите руски клавирни педагози Х. Нейгауз, А. Николаев, А. Алексеев, Г. Коган и редица други изследвания на клавирното изкуство хвърлят светлина върху съвременните насоки на педагогическата мисъл. Колосите на руската клавирна школа –  Х. Нейгауз, Я. Флиер, Л. Оборин, Т. Николаева, В. Горностаева, Я. Милщейн, П. Серебряков, Д. Башкиров и др., стават учители на българските пианисти – бъдещи педагози.

Това са възпитаниците на московската школа професорите Константин Ганев (ръководител на катедрата), Джулия Ганева, Дора Лазарова (ръководител на катедрата), Снежана Барова. Присъединяват се и професорите Милена Моллова (специализирала при Е. Гилелс в Москва и Г. Агости в Италия), Николай Евров (специализирал при Х. Нейгауз в Москва) и Антон Диков (специализирал при Н. Буланже, Р. Казадесю и А. Рубинщайн в Париж).

През 60-те години развитието на клавирното ни изкуство, събрало опита на водещите европейски школи, както и на руската, творчески преосмислено като българска традиция, роди впечатляващите педагогически успехи на националната ни пианистична школа.

Най-убедителният атестат в тази насока е международното признание на постиженията й през последните шест десетилетия чрез огромен брой награди на нейни възпитаници от клавирни конкурси из целия свят.

Български пианисти печелят награди в най-големите международни конкурси: “Кралица Елизабета”, “Ван Клайбърн”, “П. И. Чайковски”, “Ф. Бузони”, “Р. Шуман”, “Й. С. Бах”, както и конкурсите в Лийдс, Монреал, Токио, Претория и десетки други.

Следването в НМА под ръководството на колегиума на Клавирната катедра се осъществява съобразно световните стандарти за съвременно обучение и развитие на пианисти-изпълнители.

Катедрата осъществява програми за обучение в степените бакалавър, магистър и доктор. В учебната програма са представени всички музикални стилове и епохи - барок, класика, романтика, импресионизъм, музиката на ХХ и ХХI век с нейните многобройни течения, включително додекафония, сериална техника, алеаторика и др. Специално внимание се отделя и на българската музика.

Включените крупни произведения за пиано са със сложна проблематика и техническа трудност и стимулират развитието на широк арсенал от музикалнотехнически и изразни средства.

През годините на своето развитие Клавирната катедра е оформила устойчиви естетически и педагогически критерии. Днес можем да говорим за изключително високото пианистично равнище на обучение в НМА “П. Владигеров”, създало плеяда пианисти, успешно концертиращи и преподаващи по света. Тези успехи, плод на художествената еволюция на катедрата, се дължат и на преподаващите днес в нея отлични педагози.

Проф. д-р Илия ЧЕРНАЕВ, ръководител на катедрата

Проф. д-р Борислава ТАНЕВА, заместник-ректор 

Проф. Димо ДИМОВ

Проф. д-р Даниела АНДОНОВА

Проф. Ивелина ИВАНЧЕВА

Проф. д-р Маргарита КРЪСТЕВА

д-р. Гергана НЕСТОРОВА

Доц. д-р Добромир МИТЕВ, акордеон

Хон. проф. д-р Атанас КУРТЕВ

Хон. проф. Стела ДИМИТРОВА-МАЙСТОРОВА

Хон. проф. Марина КАПАЦИНСКАЯ

Хон. проф. Иван ДРЕНИКОВ